Дошлият на власт през 2004 грузински президент Михаил Саакашвили поставя връщането на Аджария,

Дошлият на власт през 2004 грузински президент Михаил Саакашвили поставя връщането на Аджария, Южна Осетия и Абхазия под контрола на Тбилиси като една от главните цели на ръководството си. През същата година Аджария е интегрирана по кротичък път, откакто Русия се съгласява да изтегли своя боен контингент от Батуми.

В подтекста на засилено съдействие със САЩ (в Ирак и Афганистан) и евентуално бъдещо участие в НАТО Грузия приема над 100 американски[11] и немски инструктори да образоват нейните бойци, изпраща бойци на образование и взима присъединяване в редица взаимни учения със страни-членки (виж Партньорство за мир). Заедно с това Грузия стартира въоръжаване с чешко, украинско и друго оръжие със западен генезис.

Грузински снайперисти, септември 2004.

Грузия и Съединени американски щати оказват напън над Русия за прекъсване на поддръжката ѝ за южноосетинското държавно управление. Русия от своя страна раздава съветски паспорти на по-голямата част от негрузинското население на региона. През 2006 година в Южна Осетия двете страни организират конкуриращи се референдуми и избори за президент. Докато осетинците се изричат за поддръжка на цялостната самостоятелност на Южна Осетия, грузинците в Южна Осетия поддържат конфедерация с Грузия.

Грузия упреква Русия, че поддържа марионетно правителство в Цхинвали, защото южноосетинският президент Едуард Кокойти и няколко от министрите му са някогашни съветски военни и разузнавачи.

Ескалация през 2008

На 5 януари 2008 година в Грузия е извършен необвързващ референдум за участие на кавказката република в НАТО, на които 77% от гласувалите се афишират за присъединение към евро-атлантическите структури

Напрежението в района се ускорява директно след оповестената самостоятелност на Косово, когато на 6 март Русия се отдръпва от глобите на Оперативно-наблюдателно дело, наложени на Абхазия през 1996.

 Именно в отговор на косовската самостоятелност Руската федерация декларира, че „ ще премисли връзките си със самообявили се републики “.

Абхазия и Южна Осетия изпращат апел за интернационално самопризнание, повлияни от протичащото се на Балканите. Шведският външен министър Карл Билд и комисарят по външните връзки на ЕС Бенита Фереро-Валднер „ показват терзание по отношение на дейностите на Русия “ и „ поддържат териториалната целокупност на Грузия “

На срещата на НАТО в Букурещ през април 2008 под натиска Русия, Германия и Франция отложиха приемането на Грузия в НАТО.

Напрежението се повишава на 20 април, когато Абхазките военновъздушни сили смъкват грузински безпилотен самолет Хермес 450 с изтребител L-39.

На идващия ден грузинското министерство на защитата разгласява видео, на което се вижда как МиГ-29 сваля безпилотния аероплан. Впоследствие Русия отхвърля обвиняването и твърди, че по това време в региона не е имало съветски изтребители. Москва упреква и Грузия, че нарушава съглашението сред двете страни от 1994 година и резолюцията на Организация на обединените нации за Абхазия, разполагайки и употребявайки безпилотни самолети в региона, които могат да се употребяват за артилерийска навигация.

През май 2008 Русия изпраща над 300 бойци в Абхазия от така наречен железопътни войски, които да ремонтират и привеждат в употреба железопътната инфраструктура в региона. В отговор Грузия упреква Русия, че съветските войски подготвят маршрут за вероятно нахлуване в Грузия и привежда своята войска в нараснала бойна подготвеност.

През юни ОССЕ съобщава за съвсем всекидневни престрелки и провокации в конфликтните области, подхванати от двете страни.

От 15 юли 58-а войска, дружно с 4-та военновъздушна войска на руските въоръжени сили провеждат с 8000 бойци и 700 бройки военна техника огромно обучение в Северен Кавказ „ Кавказ 2008 “ покрай границата с Грузия, което води до спомагателна ескалация на положението В учението взимат тези войскови елементи на съветската войска, които по-късно са употребявани в съветската атака в Грузия.

На 17 юли 1650 грузински, американски, украински, арменски и азербайджански военни превеждат постоянните си взаимни учения (Immediate Response) към грузинската база Вазиани 

На 27 юли 2008 на наблюдаващи на ОССЕ е неразрешено от южноосетински елементи достъп до зона, за инспекция на изказване за създаване и разширение на незаконни позиции.

Късно на 1 август избухва спор сред грузински и осетински бойци. Грузия твърди, че южноосетинската войска е обстрелвала села на нейна територия. Южна Осетия отхвърля изказванията. На 3 август Южна Осетия афишира готовност и евакуация на популацията. На 5 август съветският дипломат Юри Попов декларира, че при положение на спор Русия ще се намеси.

 Президентът Михаил Саакашвили подрежда на грузинските войски да прекратят огъня, но сраженията не престават.

 Грузинската страна оповестява за 10 починали, в това число цивилни и грузински миротворци, в резултат на артилерийския огън на южноосетинските сепаратисти. Едва часове след оповестеното от него преустановяване на огъня, Саакашвили прави телевизионно послание, в което декларира желанието си да върне Южна Осетия под грузински надзор.

Грузия стартира обстрел на южноосетинската столица на 8 август в 0:53 часа локално време с елементарна и ракетна артилерия от позициите си на граничните села Никоси и Ергнети и бомбардировки със самолети Су-25., нарушавайки съглашението от 1992. Тежката бомбардировка стартира с ракетната артилерия в късните часове на 7 август и продължава няколко часа с включването на още артилерия.

Към 4:45 сутринта на 8 август грузинският министър на интеграцията Темури Якобашвили оповестява, че Цхинвали е обкръжен от грузинската войска.

При щурма над Цхинвали грузинската страна използва гаубици и установки RM-70. След няколкочасови сражения в града с осетински войски, грузинските елементи настъпват с танкове и бронетранспортьори, изгубват няколко танкове. Грузинците настъпват към Цхинвали във групировка на извърнат триъгълник, като в двата края са 3. и 4. бригада, подкрепени от артилерия и 2. бригада като запас. Въпреки южноосетинския отпор към края на деня градът в по-голямата си част е високомерен от грузинските сили. Още на сутринта грузинският министър по интеграцията Темур Якобашвили декларира, че градът е обкръжен и се управлява над две трети от грузинските елементи.

Според първичните съветски и осетински оценки при щурма над Цхинвали се оповестява за над 2000 цивилни починали и повече от 10 съветски миротворци, убити от грузинските войски.. Впоследствие броят на починалите цивилни е занижен до 1400, само че подложена на критика от няколко самостоятелни организации. Доктор от Цхинвали споделя за общо 44-ма починали, докарани в болничното заведение на града (моргата по това време не е работела, заради проблеми с електроснабдяването).

Малко по-късно Грузия афишира превзимането на селата Знаури, Зарабук, Хетагуров, Атоци, Хемо Окна, Дмениси, Мугути и Дидмуха и отсъплението на южноосетинските елементи.

 

През Южна Осетия в Централна Грузия

Според публични грузински източници 150 съветски танкове преминат казвазкия тунел Роки още в 5.30 мин и стартират нахлуване в посока Цхинвали. За щурма на Цхинвали са употребявани с изключение на частите на 58-а съветска войска, 76-а Псковска военно-десантна дивизия, 98-военно-десантна дивизия с общо 598 бойци от Ивановно, „ спецназ “ на 45-и военно-десантен полк, дислоциран в Кубинка край Москва.и 22-ри „ спецназ “ батальон. Атаката е подкрепена от на 4. военновъздушна войска и тежка артилерия. При сраженията е ранен командира на 58-руска войска генерал Анатолий Хрульов. Грузински елементи се пробват да спрат съветското нахлуване, като приготвят за взривяване на стратегически мост при Курта, няколко километра северно от Цхинвали. Според грузински източници те били атакувани от съветски елементи в 6.00 часа, при което са изоставили своите позиции.

След като отблъскват грузинските войски от Южна Осетия, съветските военни придвижват бойните дейности на територията на Грузия. Първоначално съветски бомбардировач Су-24 пуска две бомби над военновъздушната база Вазиани а по-късно и военното летище Марнеули край Тбилиси. При въздушния удар над Марнеули умират 4 души, а при Вазиани – трима военни. В хода на дейностите са извършени въздушни офанзиви против цели в и край Гори и Сенаки. Част от тях довеждат до цивилни жертви.

Междувременно в Абхазия съветски и абхазки военни елементи отварят втори фронт.

След примирието

На 20 август 2008 година съветски войски управляват към момента огромна част от Грузия, черноморския град Поти и района, където унищожават военна инфраструктура и са потопили минимум седем, дебаркирали в пристанището кораби на грузинската брегова защита.

Въпреки оповестеното евакуиране на съветските военни, на 19 август Русия управлява към момента огромна част от централна Грузия, американски източници оповестяват за разполагането на тактически ракети с дребен обсег ОТР-21 в Южна Осетия, а репортери на ББС за съветски бронирани машини и артилерийски установки в село Игоети, отстоящо на 35 км от Тбилиси.

Бежанци и жертви

След първичните сведения за 1600 починали в Южна Осетия, Русия в последна сметка афишира, че починалите цивилни са 133. Южноосетинското държавно управление оповестява за 1492 убити, само че съгласно организацията Хюман Райтс Уотч тези данни са мощно повишени.

В отчет на същата организация има данни за осъществени закононарушения против цивилни, както от съветска по този начин и от грузинска страна във войната.

Според комисия на съветската следствена работа починалите военни са 64, а 19 се водят безследно изчезнали. При нападението на грузинската войска сред 24 000 и 30 000 жители на отделилата се Южна Осетия бягат към Северна Осетия, която се намира на територията на Руската федерация.]. Близо 12 000 от тях се завръщат по домовете си след отстъплението на грузинските войски.

Според представители на правозащитната организация „ Хюман Райтс Уоч “ първичните данни за броя на цивилните жертви в Цхинвали са били пресилени. Броят на жертвите единствено в Цхинвали наброява минимум 40 души, само че се чака броят да пораства, защото доста от цивилните са погребали починалите си родственици, без да ги афишират за починали.

При последвалото нахлуване на съветските войски над 100 000 грузинци напущат домовете си. Сред починалите при офанзива на съветските Военновъздушни сили на 12 август над обезлюдения град Гори са и двама публицисти. По време на бомбардировките на Цхинвали умира гръцки жител.

Грузия упрекна Русия в етническо пречистване и нарушение на Международната спогодба за унищожаване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г. и изиска отбрана на своите жители от насилствените дейности на съветските въоръжени сили. Според „ Хюман Райтс Уоч “ във войната Русия употребява касетъчни муниции, като най-малко 11 цивилни са убити при съветски набези над Гори и Руиси с такива

На 14 август с два самолета, натоварени в американската база в Рамщайн Германия, стартира оповестената по-рано от американския президент филантропична помощ. Допълнително е доставена и помощ от американски военни кораби в пристанищата Батуми и Поти.

Според ръководителя на грузинската парламентарната комисия за защита и сигурност Гиви Таргамадзе, общият брой на грузинските жертви са 217, от тях 15 служители на реда, 133 бойци и 69 цивилни, 70 грузински бойци са безследно изчезнали, а 1469 цивилни жители са били ранени].

По данни на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (UNHCR), общият брой на бежанците в района е към 158 000 души, съгласно българския зам.-външен министър Милен Керемедчиев, който бе на публично посещаване там, единствено в Централна Грузия има над 100 000].

Престъпления против грузинци

След съветската атака, съпроводена от паравоенни формирания на осетинци, абхазци и казаци и прекъсването на огъня на 11 август, грузинското население в Абхазия, Южна Осетия и в оповестените и следените от Русия зони за сигурност е подложено на „ военни престъпления и тежки нарушавания на човешките права “.

Така да вземем за пример оживели от грузинското село Тквиави оповестяват за мародиращи, плячкосващи, подпалващи осетинци, съгласно някои даже чеченци и казаци, които даже „ прерязвали гърлата на мирното население “. Според публицисти на Асошиейтед Прес осетински нередовни формирования преднамерено изгарят домовете на грузинци, с цел да не могат те да се завърнат на територията им. Осетинският вътрешен министър Рашид Нургалиев е наредил предприемане на „ твърди и решителни ограничения “ против мародерите, като двама от тях са показно разстреляни.] Според кореспонденти на Дейли Телеграф обаче плячкосванията не престават в региона на Гори, от време на време подстрекавани от съветски бойци.

Южноосетинският президент Едуард Кокойти съобщи, че на грузинкото население, напуснало Южна Осетия по време на боевете, няма да бъде разрешено да се завърне по домовете си, а на тези грузинци, които са останали в региона, ще бъде обезпечен „ филантропичен кулоар “, с цел да я изоставен.. Преди това Кокойти съобщи обществено за унищожените грузински села: „ Ние там всичко изравнихме със земята “.

Престъпления против осетинци

Един от кореспондентите на Първи съветски канал оповестява, че грузинската войска съзнателно употребява неточни оръжия (като БМ-21), с цел да унищожи изцяло Цхинвали и „ да затрие жителите му от лицето на Земята “ тъй като „ без Цхинвали Южна Осетия не би съществувала “.Председателят на следствения комитет, Александър Бастрикин, декларира, че очевидци са съобщили за грузински бойци, хвърлящи касетъчни боеприпаси в укрития на цивилни, а съветски следователи са разкрили мъртвец на бременна жена, простреляна в главата.При бомбардировката над Цхинвали на 7 против 8 август грузинците са обстрелвали и пътна артерия, по която са се евакуирали бежанци.

Военни последици

Във войната на грузинската войска е нанесено тежко проваляне, както от страна на съветските, по този начин и от южноосетинските войски. Според грузинците са починали 215 бойци, само че броят им евентуално е по-голям, защото Втора и Четвърта (най-мощната в грузинската армия) бригади са били съвсем напълно унищожени. Според друга организация Първа и Втора бригади, както и Танковият батальон в Гори и артилерийските поделения към този момент не са боеспособни. След като призна Абхазия и Южна Осетия, Русия евентуално ще разположи там свои военни бази, като се очакваше договорът с Южна Осетия да бъде подписан на 2 септември.. Въпреки това контракт към момента не е подписан, а съветски кораби в пристанището няма. Според адмирал Едуард Балтин от Руския ВМФ в Сухуми могат да се разположат до 30 кораба – ракетни и противоподводни катери, както и минопочистващи кораби.] Някои абхазки и съветски политици и военни споделиха концепцията и за разполагането на военноморски бази в Сухуми и/или Питсунда.

Напрежение в Черно море

Американски кораби в Черно море, кадър Военноморски сили Съединени американски щати



Русия подлага на критика доставката на филантропична помощ от американски и полски военни кораби и тяхното нахлуване в Черно море. В отговор са изпратени крайцерът „ Москва “ и корветата „ Ивановец “ (954), които дебаркират пред Сухуми.

Допълнително Русия подлага на критика, съгласно нея непрестанно увеличаващият се брой натовски кораби в Черно море. През август в източното Черно море покрай Румъния и България се правят годишни учения на Standing NATO Maritime Group 1.

 Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Икономически последици

Първите последици от войната върху съветските финансови пазари се виждат още на 8 август посредством 6-процентовия спад на фондовия пазар на основния индекс РТС, като в 12.45 часа той пада до най-ниското си равнище (1,732.26) от май 2007 година насам]. Курсът на руската рубла отбелязва спад от 1%, по отношение на другите валути]. В идващите няколко седмици се вижда и изтеглянето на капитали на стойност над $ 30 млд. $ от Русия. Конфликтът се сочи от анализатори като една от повода за намаляването на руския златен резерв.

За грузинския финансов пазар отрицателни последици се виждат при смяната на кредитния рейтинг от страна на Fitch Ratings от ББ – на Б + и Standard & Poor`s 

Трасета на нефтопроводите Буку-Супса и Баку-Тбилиси-Джейхан, пресичащи Грузия

Грузия не разполага със обилни петролни или газови находища, само че е от стратегическо значение за техния пренос най-много от Азербайджан към Европа и Америка, заобикаляйки Русия. Страховете са, че войната ще се отрази на доставките по петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (Baku-Tbilisi-Ceyhan, накратко BTC). Подаването по петролопровода BTC беше спряно на 6 август, след атентат на кюрдската работническа партия, а войната сложи опериращата компания Боташ (Botas International Ltd) пред спомагателни провокации. Грузия упрекна директно Русия в опит да откри надзор и над този петролопровод. На 8 август съветските военновъздушни сили бомбардират пристанището на Поти, през което се реализира основно експортът на енергийните източници, в резултат на което и по другия петролопровод Баку-Супса се стопира подаването на нефт . На 12 август BP, оператора на основните петролопроводи през Грузия, затваря от съображения за сигурност за неопределен срок петролопроводите „ Баку-Супса “, BTC както и „ Южно-кавказкия газопровод “

Цената на нефта не е наранена, като на 8 август 2008 котировките на Нюйоркската борса даже спадат с $4.82 на $115.20 за барел.

Признаването на 26 август на независимостта на двете сепаратистки области от Русия води до спомагателен срив на съветската фондова борса, като цената на показателя РТС бележи спад от 6 %.

От разрушените връзки и инфраструктура в Грузия, Армения губи над Щатски долар 500 милиона долара].

За възобновяване от войната Европейската комисия отпусна € 500 милиона евро на Грузия (вкл. на Южна Осетия и Абхазия, които Европейски Съюз преглежда като част от Грузия) като помощ за бежанците, за икономическото възобновяване и за построяването на нова инфраструктура. По-рано Съединени американски щати оповестиха, че ще дават помощ от 1 милиарда $ на Грузия.. Още на 18 август съветският вицепремиер Алексей Кудрин заяви, че ще отделят 10 млрд. рубли за възобновяване на Южна Осетия.

Международна реакция

Лидерите на съвсем всички някогашни членки на СССР в Европейския съюз, Полша, Великобритания и Швеция безпрекословно осъдиха дейностите на Русия в Грузия. Същото сториха САЩ].

Срещу дейностите на Грузия и в поддръжка на съветските интервенции се оповестиха държавните глави на Венецуела,] Сирия,Куба, както и страните от ШОС – Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан.. Никарагуа също изрича своята поддръжка за Русия и на 3 септември признава двете републики като самостоятелни страни.

Чешкият президент Вацлав Клаус заяви „ С отделянето на Косово Русия получи опрощение на дейностите си “]. Българските водачи резервираха безмълвие и избраха да излязат с позиция по въпроса, откакто бъде реализирана единна линия в Европейския съюз.

На 26 август 2008, единствено един ден откакто долната и горната камара на съветския парламент единомислещо приканва за признаването на Абхазия и Южна Осетия, съветският президент Димитрий Медведев признава двете сепаратистки републики], нарушавайки точка 6. от подписаното при започване на август 2008 руско-френско съглашение. В отговор Грузия разгласи че прекъсва дипломатическите си връзки с Русия, и че нейните ползи в Русия, ще се съставляват от трета страна

След едностранното признание на независимостта на двете области от страна на Русия, страните от НАТО остро осъдиха Русия. Те отхвърлиха опцията за признание и приканиха Русия да се отметне от решението си. На срещата страните от така наречен „ Шанхайска група “ се изрекоха за спокойно решение на спора в границите на Организация на обединените нации и поддържаха „ мироопазващите старания на Русия в Кавказ “. Други обичайни съдружници на Русия, като Сърбия не са заели позиция, а Беларус изрази „ моралната си поддръжка “ и се чака също да признае двете републики